Ресторант "Пещерен Дом"

Въпроси към Станко Георгиев-Чочо

Въпрос за визитката: Би ли се представил: откъде си, какво си учил, какво си работил, хобита – ако има?

1. 1. Как реши да станеш готвач?
   2. Къде си получил кулинарното си образование (учебни заведения, курсове…)?
   3. Ако си участвал в конкурси – би ли разказал?
   4. Къде си работил, имал ли си твой бизнес? 
   5. Имаш ли твои авторски ястия? Би ли разказал?
   6. Как стана така, че се озова на Антарктида? (кога и за колко време)
   7. Колко всъщност е студено там? Какво показват термометрите и какво беше субективното ти усещане?
   8. Лесно ли свикна със студа?
   9. Какво се готви на базата ни там обичайно и какви специалитети си приготвял?
   10. Какво може да се прави в свободното време на Антарктида? Ти какво правеше?
   11. Какво най-много те впечатли на Ледения континент?
   12. Би ли отишъл отново?
   13. Сега с какво се занимаваш? В какво се състои работата ти?
   14. Защо го избра? (Работата там какво ти дава?)
   15. Намираш ли мястото за по-специално? 

• Какво би искал да проучиш в района?

Роден през 1971 г. в София, завършва столичната 22-а гимназия. След казармата започва да работи и е може би най-атрактивният демонстратор на WS Teleshop. 

Здравословни проблеми го отвеждат на Черноморието, където си намира работа като готвач в „Студентски столове“. Готви 3 месеца. Сменя много професии – отваря си магазин, после става застрахователен агент, работи в Германия през ковида.

Готви от ученик. Тогава изкарва 6-месечен теооретичен кулинарен курс: Международна континентална школа. 

Обича да си готви. Имало много добри рецептурници – това на морето

Като ученик никой не го е учил. Майка му готвила пиле с бира и той почнал да готви меса с бира или вино. Специалитетът му бил свинско с царска туршия, който прави и до ден днешен. Много пикантно става месото. Това го прави и в Антарктида. Негов специалитет още от ученическите години.

Умения натрупва в практиката. В София работи като готвач 7-8 години, в студентски стол-ресторант бил главен готвач 5 години.

Става застраховат – явно пак застраховки… брокерска агенция, която прави голям оборот, но 

На о-в Ливингстън. Още като готвел в студенски град, е приятел с една група приятели, студенти по Медицина. Един от тях му става личен лекар, Атанас Пелтеков, и той вече седма година е лекар на базата. Все се шегувал дали не им трябва готвач. Оказало се, че те обичайно са 10 човека и готвят на ротационен принцип. Но миналата година заради строежа на новата база, там вече са 35 човека, решават да си вземат професионален готвач, който да отговаря само за готвенето. Д-р Пелтеков го препоръчва и след интервюто проф. Пимпирев го одобрява.

Ако знаел как се пътува, нямало да отиде

Със самолет пътува над 20 часа, две дни с престоите, до Ушуая. После с лодка до кораб и с него 5 дена. „Аз съм малко тежичък, така че вятърът не ме отнесе, но и не потопих лодката“.

През прохода Дрейк плават 5 дни. А на връщане 10, отиват по на север. 

Първо впечатление – не осъзнаваш до 5-6 ден къде си, че нямаш нито телевизия, телефон, няма къде да похарчиш един лев. Има си правила на базата.

Дали е било студено – не. Там е лято по това време и температурата е от -2 до +6. 

Имало една сериозна буря, дъждът падал донякъде и след това тръгвал обратно, летял хоризонтално над базата и леко нагоре, вятър 140 км/ч – интересно

Времето се променя за 10 минути – тъкмо се зарадваш на слънцето и след 10 минути може да вали дъжд или сняг. Имали условия – 

Какво е готвил. Меса от Аржентина им карат. Хубави продукти. За два месеца почти не е повторил ядене. Успява да ги изненада. Винаги имало чай, защото все пак е студено. 

Ставал в 6, в 7 е готова закуската и започва да се готви обядът и вечерята. Готвил без помощник, защото за него това не е голям брой хора, а и не готви различни неща – но имало винаги едно постно и едно месно ястие. На обяд винаги имало супа. Всичко се дояжда и никой не се сърди, че е от снощи. „Тука е така“ – тази приказка била водеща там. Каквото и да стане, хората са подготвени.

Свободното време

Много добре заредена библиотека с насоченост за Антарктида, забавно е да пoчетеш. Тук в България не стига времето, така че там използвал времето

Разхождал се, даже 1 ден ги разходили слодка, веднъж и на шейна. Ходили и до съседната испанска база. Идва ли им на гости – колу

мбийци, бразилци. Другите бази са по-особени и са военизирани, само нашата е цивилна. Достъпът е по-специфичен. Не отказват достъп, 

Би ли отишъл отново – като се върнал – повече не. Сега си мисли, че би отишъл. Много е зарибяващо да си на онова място. 

Изкарал 2 месеца. Месец и половина там, половин в пътуване. 27.12 тръгват, НГ в протока Дрейк на кораба, на 3 01 пристигат, тръгват си на 14.02

Карлуково

Един приятел го кани да изпият по едно кафе – много е красиво, ще ти хареса. Отива, застава на разкошната тераса да изпие една кафе, и толко го пленява гледката, че си казва – това е моето място

Имали ресторант с приятел, извинява му се, че ще го управлява сам и той се премества в Карлуково. Въздухът, природата, мястото са разкошни.

Нощуващите се хранят, събота и неделя има много туристи, които идват да видят Божиите очи и се отбиват да хапнат. Разчу се, че се готви прилично и започнаха да идват