Строежът на Национален пещерен дом започва в края на 70-те години на миналия век, по идея на Петър Трантеев, един от основателите на пещерното дело в България, чието име заслужено носи. Проектът на сградата е разработен от архитекта на БТС Кирил Масларски, чийто иновативен подход се превръща в емблема за модерната архитектурна мисъл – погледнат от въздуха, дома има форма на прилеп в полет. Изграден е с доброволния труд на стотици пещерняци, сред които и самият Петър Трантеев. Тържественото откриване на сградата се състои на 7 ноември 1981 година и съвпада с масовите чествания по случай 1300 г. от създаването на Българската държава.
Застроената площ е 520 кв.м. която по онова време разполага с места за нощуване в стаи с по 2 и 3 легла, както и с 2 по-големи спални помещения, ресторант с капацитет от 100 места и бар-бюфет с 50 места. Към дома е уреден учебен кабинет и е създадена музейна зала по пещерно дело и спелеология. Идеята е в нея да се събират находки от всички карстови райони в страната, като в последствие бъде открита и лаборатория по хидрология и микроклиматология на Карлуковския район, съхранил в недрата си пещери с богати образувания и орнаментика, пропасти и понори.
Реалността обаче често се различава от желанията и така сградата на Национален пещерен дом е безпощадно разграбена след падането на комунистическия режим и дълги години е оставена на произвола на съдбата. През 2012 г. домът е частично върнат към живот. Няколко години по-късно, през 2024 г. сградата попада в ръцете на нови стопани, които я обновяват напълно и се ангажират с възвръщането ѝ към идеите, за които е създадена – важен център за приключенски туризъм, спорт, обучение, откривателство и наука.
Учен-спелеолог, неуморен изследовател и забележителна личност. Такъв накратко е човекът, поставил основите на модерната спелеология в България и главен двигател зад идеята и реализацията на Национален пещерен дом, като център за откривателство, приключение и наука.
Той е идеолог, ръководител и лектор на повечето курсове за младши инструктори и инструктори по пещерно дело, от първия курс за водачи и картировачи през 1959 г., до края на живота си през 1979 г.
Като щатен и нещатен секретар на Комисия по пещерно дело и пещерен туризъм към БТС, е реален лидер и фактическият ръководител на организираното пещерно движение в България, за повече от 20 години, в които движението оформя своя облик…
Съосновател е на:
Автор е на 8 книги и на повече от 300 публикации, посветени на специализираните научни проблеми в пещерите.
Ръководител на 10 международни и 45 републикански експедиции, както и 4 международни и 5 републикански пещерни сбора. Резултатът е 2800 изследвани и картирани пещери и пропасти, като Трантеев лично участва в картирането на 279 от тях.
Участва в подготовката на три Национални конференции по спелеология и е секретар на организационния комитет на Европейската конференция по спелеология (1980 г., в София).
Прякора си Хера получава заради своята немска педантичност и страст към различни технически приспособления за проникване в пещерите (от немски Нerr = господин).
Колекцията с пещерни образувания „Петър Трантеев“ е съхранявана в Национален музей “Земята и хората”. Тя е една от най-ценните исторически научни колекции, събирана и обработвана от Трантеев в продължение на повече от 45 години, при картирането и научните му изследвания в пещерите. Важно място в нея заемат пещерните бисери, които са негова любима научна проблематика. НМ “Земята и хората” получава колекцията през 1987 год., като дарение от неговите синове Боян и Мартин Трантееви.
Като идеолог на пещерното дело у нас Петър Трантеев решително се противопоставя на всички опити за превес на спортните тенденции и самоцелни спортни рекорди, като изисква всяка пещерна експедиция да има изработена своя научна програма.
Българските пещерняци са обединени в 46 пещерни клуба и две пещерни групи. Към края на 1978 г., по специализираните научни проблеми в пещерите са ангажирани над 80 научни работници, подпомагани от 678 младши инструктори и инструктори по пещерно дело и около 4000 спелеолози доброволци.
Петър Трантеев работи по няколко научни теми в областта на спелеологията:
“Ледените пещери в България”, “Абиотическа характеристика на ледените пещери в България”, “Пещерите в България”, “Имената на българските пещери”, “Пещерните бисери в България – генезис и систематика”, “Чиренско-Лиляшкият карстово-спелеологичен район”, “Морфология и генезис на националния туристически обект Лепеница край Велинград” и други.
Заедно със съименника си Петър Берон работят и по темите “Биологическа характеристика на българските пещери” и “Библиография на българската спелеология”. Двамата заедно започват и изпълнението на дългосрочна експедиционна програма за изследване на българските пещери с идея да създадат многотомна енциклопедия. Преждевременната кончина на Трантеев обаче слага край на общия им проект.
На Третата национална конференция по спелеология (1976 г.) Петър Трантеев предлага система от знаци за картиране на пещерите, която е одобрена и става задължителна за пещерните клубове в България. Негово дело е и Ръководството по картиране на пещери и пропасти (издадено 1981 г.).
Петър Трантеев оказва решаваща помощ за благоустрояване и отваряне за посещения от граждани на редица обекти като пещерите „Леденика“, „Магура“, „Съева дупка“, „Орлова чука“, Снежанка, „Дяволското гърло“ (с. Триград) и „Бачо Киро“.
Убеден, че бъдещото развитие на пещерното дело в България е възможно единствено в тясно сътрудничество с чуждестранните научни институти, свързани със спелеологията, Трантеев установява връзки със свои колеги, занимаващи се с изследването на пещери, от различни държави: Полша, СССР, Румъния, Югославия, Австрия, Унгария, Италия, Италия, Франция, Австралия, САЩ, Гърция и др. Първите контакти създава още през 1948 г. Благодарение на него в наши международни експедиции участват и много чужди гости – спелеолози и пещерняци.
Негови статии са публикувани в чуждестранни спелеоложки списания, а той представя България на различни спелеоложки конгреси и конференции.
Националният пещерен дом е уникален център за приключенски туризъм, част от 100-те национални туристически обекта. Базата предлага настаняване, има ресторант и бар. Подходяща е също за изнесен офис, провеждане на обучения, конференции и други активности.
